понеделник, 22 февруари 2010 г.

Questions


Имаше ли истинска причина да се разминем или всичко е плод на гордост и предрасъдъци? Плод на измислени оправдания, на страх от истинското или изфабрикувани отговорности. Кой в случая е победител и кой е победен? Ще има ли купи, медали и почетна стълбичка за печелившият и утешителна награда за загубилият? Или може би заедно загубихме и победителите са други и тайно ликуват. Приличаме на кръстовище със светофар, уж се пресичаме, но когато на моята улица свети зелено, на твоята е червено и после обратно. Понякога мечтая да завали и светофара да блокира.Ти нали знаеш, че тогава започва да мига оранжево и от двете страни? Мисля си, че сред хаоса на кръстовището ще ни е по-лесно да се настигнем, отколкото в този подреден свят. Едно поне е сигурно царе сме на хаоса, перфектно объркахме всичко. Царе сме и на имитацията, имитираме перфектно, че живеем  така както искаме, имитираме, че нищо не ни липсва, имитираме чувства към хора, които заслужават любов, а всъщност ги тровим тайно с лицемерие. Не беше ли закономерно, когато двама са щасливи един да е нещастен? Май разваляваме бройката. Аз ли не те заслужавам или ти пък не заслужаваш мен? Кой определя кое е правилно и кое е грях? Защо точно когато за миг помисля, че съм започнала да забравям, се появяваш от нищото и разрушаваш крехите основи,  върху които се опитвам да градя живот. Как усещаш точното време , точното място и точният момент и защо не бяхме точни, когато трябваше? Докога мислиш ще носим тези дремещи вулкани в сърцата си и какво ще се случи ако им позволим да изригнат? Хубавите спомени ми тежат повече от лошите, мисълта, че никога повече няма да ги изживея ми горчи непрекъснато...Въпроси,въпроси,въпроси.Къде са отговорите и искам ли да ги знам? Ще мога ли да ги преглътна, ако не ми харесат?

4 коментара:

  1. Тези въпроси са риторични, нали? Защото няма как да упрекваш някого, че не иска да бъде с теб...или по-точно да се страхува...

    ОтговорИзтриване
  2. Да, риторични са и досадни като конски мухи :). Но съм щастлива, че мен не ме е страх.

    ОтговорИзтриване
  3. Уау ;) Това чувство е толкова познато... въпросите също...

    а отговорите се крият винаги в нас.. само не знам защо винаги се избистрят достатъчно късно, когато ъвпроса е заместен от друг въпрос ;)

    в бизнеса на това му викат липса на визия и неефективна комуникация...

    ОтговорИзтриване
  4. Niki,
    може би, защото животът и чувствата не са бизнес? Може би това е човешкото.

    ОтговорИзтриване