петък, 28 май 2010 г.

риба на сухо

Мързелувам и се опитвам да не мисля за нищо сериозно. Назначих си лечение- активно равнодушие, морска храна и мохито с много мента (вместо мента, глог и валериан :)),). Наслаждавам се на топлото време, практикувам разходки в гората и слънчеви бани, чета леки книги, които не натоварват онзи глупав орган от ляво. Малко приличам на туристка в собственият си живот- две крачки назад, една напред, леко встрани- да си с насълзени очи, не означава, че плачеш истински. Напомням си да издишвам, колкото се може по-бавно, за да може въздухът да подхранва цялото ми тяло- възел се връзва лесно, трудно се развръзва, трябва много търпение, и още повече търпение. Чували ли сте за двойнодишащите риби- способни са да преживяват дълги периоди на сушата, заравят се в тинята, на дъното, свиват се на топка, покриват главата си с опашката и спят. Може да живеят така и години, не чувстват нищо, но остават живи...

сряда, 26 май 2010 г.

Тъмно ми е


Какво виждате? Аз само мрак...

вторник, 25 май 2010 г.

Благодаря

Хубаво е седмицата да започва във вторник...
Специални благодарности на Художникът, на всички Вас, които се отбивате в този блог и правите денят ми по-усмихнат, по-ведър и по-забавен.
Благодаря Ви.
Мислех си, че понякога е прекрасно, дори е удоволствие да бъдеш познат на тези, с които не се познаваш. :))

петък, 21 май 2010 г.

Да-да-да! Да това не е шега!

"Да-да-да! Да това не е шега! -Повявай просто спасение няма..." Звъни добре познатата мелодия, оповестяваща наличието на една позабравена, култова мода в банските костюми и по-точно банските на лалета.
- А-а-а, мамо, как си?
-Добре, работя. Станало ли е нещо?
-Ами, не-е-е. Нищо важно...ти добре ли си?
Една огромна, червена, сигнална лампа, започва неудържимо да искри в главата ми, да издава странни звуци и да реди пред погледа ми заплашителни удивителни знаци, като в тетрадка на първокласник.
-А какво Не-важно е статало???
-Ами Тюфи вече няма да живее у нас, а при една ученичка на баба. Аз и предложих да купи и клетката...казах и, че ти си платила 35 лева за нея, но ще и я продам за само за 20, ама тя си имала...обаче това да не те притеснява, защото можем да я използваме за къща на котката...
-Котката???
-Ами, Бамби, едно много симпатично, рижо коте. Прилича на тигърче, обаче докато го докарам вкъщи много се изплаши и сега се крие някъде. Като се прибереш внимавай и ти да не се изплашиш. Аз сега съм му сложила, вода и мляко, но ти не е лошо да му купиш и по-смислена храна.
-Ахъ.-мозъкът ми се опитва да смели поне част от информацията...- и тази котка...
-Мамо, трябва да затварям, че Бамби се показа и в момента ти изучава обувките, а ти без друго си имаш доста работа. Чао.
-Котка...значи.- днес, е само петък, без 13-ти??? А може би, просто още сънувам...
*бел.авт.- Тюфи е гигантски, декоративен заек, ако въобще тези две определения могат да вървят ръка за ръка в този случай.
.


четвъртък, 20 май 2010 г.

Запази си поне една празна бутилка

"...-А защо ти е празната бутилка? -попита Аника.
 -Защо ми е празната бутилка ли?! Как може да задаваш толкова глупав въпрос. Най-важното нещо за едно корабокрушение без съмнение е корабът, а второто -празната бутилка...
...
-Добре, но за какво служи? -недоумяваше Аника.
-Ти не си ли чувала за писма в бутилки? -каза Пипи. -Надписваш върху парче хартия, че искаш помощ, пъхаш го в бутилката, запушваш я с тапа и я хвърляш в морето, а тя се понася право при някого, който ще дойде да те спаси. Как мислиш, че иначе ще отървеш кожата си след корабокрушение? Като разчиташ на случайността? Така нищо не става!
-Тъй ли било...-рече Аника и се замисли.
...и се замислих и аз...че искам да хвърля моята бутилка и да поканя на гости моята случайност. Може заедно да седнем на по чаша вино, за да изпразним нова бутилка и да пием за поредното корабокрушение, което предстои...Нова буря, нов късмет. Няма нищо лошо и срамно в това да помолиш за помощ, да разрешиш на някой да те спаси от самият себе си, да те прегърне и да попие част от агонията ти. Този някой може съвсем (не)случайно да има компас и да намери пътят ти към дома, да ти подаде ръка и да те води смело през тъмнината. Този някой ще ти припява feels like home, feels like home докато сам повярваш в това. Този някой ще те приема и разбира такъв, какъвто си в момента- тромав, тъжен и лош. Този някой ще е достъчно търпелив да те търпи и да запълва безкрайните дупки от съмнения, които си изкопал. Този някой ще знае, че още дълго ще се връщаш и денем и нощем назад, но ще е щастлив, ако го оставиш да рискува за теб и за себе си. Този някой ще вярва в теб, ще те държи здраво и тихо ще ти нашепва Just dance. Gonna be okay...Този някой ще ти подарява парчета време, докато си сглобиш нов живот и цветовата гама започне да варира от катранено черно, до интензивни ярки цветове...                      

вторник, 18 май 2010 г.

Una Canzone Che Non Ce

За какъв дявол, се навираш между шамарите? А се носят легенди, че жените никой не може да ги разбере. А аз теб как да те разбера? Ти имаш ли представа какво си пожелаваш? Полу-любов, полу-щастие, полу-връзка, полу-моменти...Осъден си предварително, да се разболееш от студа, които нося със себе си. А теб, кой ще лекува после? Не я познаваш достатъчно, не я познаваш...дори аз не съм я опознала все още. Тя не прилича на мен, различна е, само очите и са същите, като моите. Тя е по-красива и по-опасна, някак харизматична, увличаща, но вечно нащрек и готова да те унищожи. Една грешна стъпка и може да те разкъса, като глутница освирепели кучета.Виси в някакъв образ, виси на тънка нишка, която бързо изтънява. Ако не аз, то тя ще те погуби. Когато аз плача, тя крещи. Когато аз обичам, тя мрази. Когато аз притихвам, тя отмъщава. Бягай, избягай докато още не е късно, докато не е заразила и теб.  Или вече е късно? Слушай, ти си добър човек и трябва да се спасиш. Знаеш ли, някога и тя беше много добра, но не избяга...Сега е оцелява и това я прави жестока, не винаги, но понякога...в очите и, онези, в които се давиш, не блестят звезди, а мълнии...ръцете и, онези, които прегръщат и милват, могат и да душат...целувките и, онези, които разтапят, могат да ти изпият кръвта...Понякога е безпощадна, не прощава на себе си, та теб ли? Играеш си с огъня, момче...защо ти е да се изгориш, за да разбереш, че котлонът пари? Тя е по-силна и те води по точки, защото няма какво да губи, ти си този, който залага- дали не залагаш себе си...?
...whatever- ти решаваш...

събота, 15 май 2010 г.

Something Stupid


Какво пък, нека да вали,
аз си направих фреш от мечти,
забавно е...нали?
на дъното си ти...

петък, 14 май 2010 г.

...за да


Опитвам се да догоря, за да има утре...
...за да го има юни,
...за да го има морето,
...за да има неволни усмивки,
...за да виждам в тъмното,
...за да блести дъжда,
...за да си поема дъх,
...за да чуя музиката,
...за да видя дъгата,
...за да сънувам цветно,
...за да запаля нов огън,
...за да заспя на топло,
...за да намеря пътя,
...за да се повторя...

сряда, 12 май 2010 г.

Вкусът на дните

 Слънцето изгрява винаги от изток, всичко изглежда нормално, организмът ти уж е адаптиран към настоящето и изведнъж, отпивайки първите си, любими глътки кафе, усещаш онзи малко позабравен, но много по-силно горчащ от нормалното вкус. f*ck...наложеният контрол се изпарява за секунди. Сякаш си настъпил мина и наблюдаваш собствените си кървави, телесни части как излитат във всички посоки. Не, нищо не се пречупва, просто товарът, който подсъзнателно носиш е решил днес да изплува, да ти напомни, че е част от теб и че някои неща, никога не можеш да изхвърлиш от себе си. Късчета спомени, моменти и отрязъци се разхвърчават хаотично. f*ck...бях подредила всичко перфектно, а сега е пълен безпорядък. Бях сложила дните в папки с надписи-  горчиви, люти, сладки, солени, шоколадови...сега наблюдавам безпомощно как се руша. Къде да избягам? Толкова много се борих да надхитря проклетата реалност и да изляза от черните списъци, от беззвучната центрофуга на неосъществените си желания. Онова, другото Аз се смее зловещо и повтаря промяна в плана, прoмяна в плана...

 ...смее се и продължава да скача върху белите ми дробове и да накъсва дишането ми. Какъв вкус ще има денят, днес? Ха-ха...Ха-ха.. Отровен, живачен...не си изпила всичко до дъно, имаш още от страстният коктейл, имаш още докато си върнеш живота обратно. Искаше нещо истинско и го получи, но няма как да се отървеш лесно от него.Никога не си била практична, все искаш най-доброто, най-ценното, най-скъпото а после разбираш, че е и най-трудно и че най-много боли. Искаше моменти спиращи дъха, а сега спомените изтръгват сърцето ти и ти причиняват среднощни гърчове...хайде върви да спиш, утре ще е по-леко и по-вкусно,  утре може да похапнем от онзи, сладкият лед. Хайде, ела да те прегърна, та ние с теб обитаваме едно тяло и имаме все още много от дългият, зелен път...

сряда, 5 май 2010 г.

Dо NOT DISTURB

Знам, че животът е прекалено кратък, за  да се ядосвам и повярвайте ми правя всичко възможно да се отуча от този вреден навик. Обаче те са навсякъде, онези особени, ужасни хора- плевели, паразити, плазмодии и както искате да ги наречем. Врат си дългия, злорадо-любопитен нос навсякъде, хранят се с клюки, лицемерие и битовизми, имат гадателски или някакви си там паранормални способности и знаят много повече от теб и от мен, за собственият ни живот(и не само за нас, дори за майките ни на младини, за вероятността да сме осиновени, за вероятността да приличаме повече на комшията и всевъзможни други гадости).  Наглостта им стига до там, че са готови да ти преровят боклука, за да сигурни, че не пропускат нещо. Защо някой се чувства длъжен  непрекъснато да обсъжда околните? Да определя,  кое е правилно и кое не, да съди, да обяснява, да те съветва, без да си искал мнението му? Ако сте забелязали от особено значение за плевелите е, да са компетентни по всички въпроси и държат мнението им да бъде чуто. Не пропускат да изчетат всички възможни жълти весници и да са в крак с паденията на всички известни, безисвестни и не толкова известни личности. Имат ясна представа за политическата обстановка в България, конкретни начини за решаване на проблемите и жалък трудов стаж, поради трудното намиране на подходяща за тях работа или пенсиониране по болест, макар видимо да излеждат по-здрави от всички трудещи се хора. Имам ясно изразена алергия към подобни индивиди, опитвам се да стоя възможно най-далече от тях, но докато отскубна един и на негово място никне друг. Опитвам се да бъда търпелива, да не избухвам или просто да не обръщам внимание, но не винаги успявам. Правя каквото реша, че е добре за мен и семейството ми, без да преча на никого-нещо, което много ценя. Защо да търпя, някой да ми пречи или дори най-малкото да ми досажда? Как най-трайно се изтребват плевели?...