happy new year

Една разкошна моя приятелка ме помоли да напиша нещо позитивно и весело...хмммм.Трудна работа,обаче много я обичам и бих искала да и доставя това удоволствие.
Мила ми,Камита, след броени часове ще преминем в следващата година, но аз ще си остана твоето любимо ренде,което отказва да порасне и да спре да дрънка раз(мишльотини).

Вярно е,че напоследък съм тъжна и пиша тъжни неща,но все още виждам и усещам красотата около мен и се радвам на малките неща.

...

В голямата градина на един богат чифликчия имало много и красиви цветя. Той бил много горд с тях и хората от цялата околия идвали да ги гледат и да им се радват, че имало редки видове отдалеч донесени. Жълти нарциси, дъхави теменуги и розови зюмбюли посрещали хората от лявата страна на портата. Кървавочервени рози, пъстри лалета и загадъчни орхидеи ограждали пътя от ситни речни камъни, водещ до господарската къща. А около нея чудни анемонии и виещи се перуники спирали дъха на гостите.С много любов се грижели за тях чифликчията и цялото му семейство, както и многобройните им слуги. И цветята били много благодарни за обичта и грижите, които получавали и по цял ден говорели помежду си щастието си и големия си късмет. А старата слива, отдавна поникнала на десетина метра от оградата, слушала техните разговори и тежко въздишала :

- Щастливи цветя! Толкова хора ги гледат и поливат, а за мен никой не се грижи! Ох – горката аз!

После вятърът нежно полюшвал клоните й, и тя казвала :

- И все пак, не съм сама! Вярно е, нямам грижовни господари, но ето – всеки ден небето ме поглежда мило, а слънцето ми се усмихва. Вятърът милва клоните ми, а дъждецът оросява жадните ми листа.

Но един ден господарите заминали. Напуснали чифлика, а с тях тръгнали и слугите им. Чакали ги цветята да се върнат, но – те не се появили.

Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат.- Защо сте тъжни? – запитала ги тогава самотната слива.

- Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, нито да се грижи за нас – рекли цветята.Отвърнала тогава старата слива :

- Вижте, моето положение не се изменя. Небето винаги ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.
Минало време, градинските цветя изсъхнали и следа не останала от тях, а самотната слива още продължавала да живее и да се радва на небето.

Аз имам моето 8 годишно слънце,твоето ведро небе,когато ми е нужно и свеж дъждец от задачки,които ме поддържат в тонус.
Enjoy.

Пропукване

Снощи украсявах торти на компа с дъщеря си,беше забавно,но до един момент. Докато майсторих една свършена, бяла,тип, сватбена торта и забождах разни панделки и розички,ентусиазмът ми беше неволно попарен от младото поколение.
-Ха,ама,мамо,сложи малко шоколад върху торта си.Не знаеш ли,че мъжете обичат шоколад?
...

Следколедно

Tъпо ми е.Нервно ми е,не се чувствам в кожата си.Не ми е празнично,а всички се надпреварват да ми пожелават весели празници и т.н.Всеобщата еуфория все повече ме дразни и мисля,че колкото и да се опитвам да се прикривам все повече ми личи.Опуших се от пушене на цигари,че даже и пури си купих,но още не съм им посегнала.Все мисля,мисля,мисля, как по дяволите, хората успяват да са щастливи?Как го постигат и какво точно е щастието?Имам усещането,че съм в клопка.Имам налудничаво чувство,че ще се случи нещо лошо.Вечер не искам да си лягам,защото сънувам кошмари с отворени очи дълго преди да успея да заспя,а сутрин не искам да се събуждам и да ме нападат гадните проблеми и мисли.Искам да спре да ми пукааа,искам да крещяяя и да излея всичката чернилка и горчилка от главата и тялото си.Искам да мога да се рестартирам,да ми сменят уиндоуса и да изчезнат повечето ми файлове и документи.Много искам,обаче...
by the way-весели празници

Без заглавие

Честит рожден ден
...на мен.
Родила съм се на девети,в девет и двайсет и девет вечерта, седемдесет и девета.
Ставам на 30.Имам мини юбилей.Влизам в графата ''отлежал мискет''
Не знам дали искам да си направя равносметка за изминалото десетилетие.
Не знам дали съм пораснала или помъдряла.Не зная цената на доста неща,но мисля че идеално зная стойността на щастието и любовта.Знам и искам да си пожелая нещо много лично и скъпоценно.Нещо,което е заседнало много дълбоко в сърцето ми и което дори не смея да произнеса на глас,за да не се провали.Нещо,в което съм вложила много емоции и страст.Нещо, което определено ще ме изпълни със щастие и то щастие,от което аз лично се нуждая....

Отвъд разумното съмнение

Снощи гледах добър филм.Един журналист(Джеси Метклаф) е готов да заложи животът си,за да разобличи корумпиран юрист и кандидат за губернатор(Майкъл Дъглас).Оказва се ,че всичко може да бъде поставено под съмнение-както ДНК доказателствата,така и подбудите на журналиста.Истината се пропуква  и съмнението се промъква навсякъде.
Замислих се как понякога истината е относителна и всеки използва за себе си тази,която му е най-удобна,а съмнението не винаги е свързано с истинността,а по-скоро с правилността на дадено нещо.Съмнението се явява  нещо като метод за откриване на истината,но не винаги е в наша полза,защото истината за всеки е различна и всеки възприема нещата по свой начин и изгражда собствено мнение.Когато истината има различни лица,а съмнението продължава да ни човърка ставаме зависими и обречени и съмнението се превръща в неудовлетвореност,а истината и вярата,за които се борим в изкуствено задоволство.
В правото, всеки е невинен до доказване на противното,а доказателствата са гаранция за истината.Какво се случва,обаче ако доказателствата са подхвърлени или изфабрикувани?Можем ли смело да осъдим на смърт невинен,въпреки че всичко говори за виновността му?В нашата реалност не е по-лесно, има много примери,че истината след време е друга и доказателствата се оказват грешни.Понякога съмнението и недоверието са много крайни и провалят цели животи.Хора сме-вярваме,грешим,мислим,но е добре да живеем,без да се губим в собствените си съмнения и понякога да слушаме сърцето и интуицията си.В самият живот няма нищо сигурно-днес си тук,утре те няма.....