четвъртък, 18 февруари 2010 г.

...

Незнам как да започна този пост, нито какво точно да напиша. В главата ми има милион неконтролируеми мисли. Седмицата започна меко казано кошмарно и нямам идея как ще завърши. В понеделник се прибирах от яз Тича и мислех колко прекрасно съм прекарала тройният празник сред гора, планина, близки хора и далече от суматохата на града, далече от множеството изнервени и сърдити хора. На влизане в Богоров  на един тир му изпадна резервната гума. Честно казано не трепнах, всичко се случи много бързо и с възможно най-леките поражения за пасажерите и колата. В последствие размишлявах над нещата, мислех си за котките и техните девет живота( и не ме питайте защо-това беше едно от първите неща, които се загнездиха в ума ми...), свръхестествената им интуиция и все неща в този стил. После дълго мислих за мига-един миг, в който животът ти се променя или свършва..., един миг, през който си напълно безсилен и разчиташ само на ...на какво, всъщност разчитаме?-на шанс, на късмет, на това че дните ти не са свършили, на Господ?, на интуиция, на съобразителност, на ангел-хранител...
Днес търсим едно дете на 14, което от снощи е в неизвестност-казва се Ради и е много красива, но аз нямам снимка, която да ви покажа за съжаление. Прибирала се от училище, когато за последно е говорила с родителите си, които са мои добри познати.
Отново си мисля за мига, в който нещо преобръща целият ти досегашен живот, всичките ти цели, идеали, мечти, правила...Днес не знам , в какво да вярвам, от какво да пазя дъщеря си и как точно ще се справя. Днес отново съм безпомощна, отново съм потресена и губя почва под краката си. Единствено се моля, всичко да завърши добре...
Няма да пиша заглавие и да обощавам нищо, защото не мога.

4 коментара:

  1. не знам какво точно се е случило, но се надявам и ти стискам палци всичко да свърши добре.

    За миговете, които преобръщат живота ни - такива има много, много повече, отколкото си мислим. Просто за някои от тях въобще не разбираме или разбираме значимостта им чак след време.

    В този живот има само едно - едно-единствено нещо, което е необратимо и непреодолимо - и това е краят му. На мен тази мислъл винаги ми е давала сили да продължа напред.
    Където има проблем, ще се намери и решение. Стискам палци всичко да се оправи в най-скоро време!

    ОтговорИзтриване
  2. altair , благодаря.
    Точно за това писах-за края,който е необратим, който идва в крайно неочаквани моменти.Гумата, която излетя от тира се заби в колата ми за секунди и може би просто имахме късмет, а детето, което търсим просто изчезна в една пряка на път за вкъщи.Дано е живо и здраво.

    ОтговорИзтриване
  3. BiA, вече всичко е наред, снощи към 9 я намериха, доста уплашена, но невредима. Имала е голям късмет!!!

    ОтговорИзтриване