сряда, 27 януари 2010 г.

Тя


Напоследък се събуждаше с усмивка.Нещо в нея се беше променило или пък се събуждаше.Хрумна и една мисъл "Животът е като стадион- някой се състезават,а други само гледат"-кой знае къде и кога го беше прочела,но точно сега думите изплуваха в съзнанието и. Вече не и се стоеше на трибуните,достатъчно много мачове изгледа и достатъчно дълго беше вярна и лоялна фенка.Сега искаше да играе.Да играе най-вече за себе си,а не за публиката.До този момент всичко,което правеше или не правеше,беше в услуга на околните.Днес или вчера,а може би в някой от предишните дни тя разбра,че мечтае за себе си.Боже,колко и се живее.Дишаше и смееше...Погледна се в огледалото и се изненада.Беше красива.Тя се хареса и се усмихна отново,половината от състезанието беше спечелено.Вече беше част от живота, вече беше на терена.Погледна се още веднъж и мислено се поздрави -"Хей,ти си жива,ти успя!" Навън беше люта зима,но на нея и беше топло и хубаво.В душата,в мислите и в тялото и настъпваше пролет.
Е,да вървим да играем...

вторник, 19 януари 2010 г.

Спокойствие или какво?

Страдам от спокойствие.Обзело ме е странно,злокобно спокойствие.Имам една дузина неща,за които да мисля и да се тревожа,но аз почти не трепвам.
???
От дълго време мечтая за спокойствие,но сега това ме плаши.Измамно е.Пропускам нещо.Живея в рамка и не ми харесва.Аз не съм картина.Мразя очертанията...Въведох ред,който ме дразни и стресира.Искам си хаоса,заразителната енергия,та дори и тъгата.Имам чувството,че спя зимен сън и дните ми минават в просъница.
Просто трябва да се събудя.Трябва да си върна въображението и цветоусещането. Спокойствието е хубаво,но моето май сама си го изфабрикувах и сега не съм очарована.
То пък аз кога ли съм очарована.Все искам още и още,или пък претендирам,че не е това ,което съм искала.Но не ме разбирайте погрешно,тези искания-изисквания не са към хората около мен,те са си към мен самата.Явно не ми допада да живея само в един сезон или може би не съм уцелила все още времето,през което ми е най-топло.Голяма бъркотия.

събота, 9 януари 2010 г.

четвъртък, 7 януари 2010 г.

different

Аз съм различна,ти си различен,той е различен.Понякога сме на едно мнение,имаме еднакви цели и идеали,но друг път се случва да се разминем.Понякога това ни сближава,друг път мен лично ме натъжава...и не защото искам винаги и всички да са съгласни с мен,а защото искам дори когато не ме разбираш просто да си до мен и да ме оставиш да постъпя различно.Всички искаме най-доброто за най-близките си,така сме устроени...обаче-Кое е най-доброто? Понякога просто няма най-добро,трябва да избереш правилното.Има основни, морални правила,които ни правят преди всичко хора.
Аз не съм слаба личност и не се отказвам лесно,но и егоизмът не ми е присъщ.Когато искам нещо се боря,давам всичко от себе си и търся справедливите решения.Когато виждам,че въпреки всичките ми усилия нещата не се получават,премислям.Достойно е да се откажеш навреме.Да осъзнаеш,че не си всесилен пред естествения ход на живота и природата.Не искам всичко и на всяка цена,защото съм наясно,че не бих могла да платя всяка цена.
"Законът на приоритетите: истинските лидери знаят, че не всяка активност води до резултат".
Кой е готов да плаща "на всяка цена"?

вторник, 5 януари 2010 г.

One more year

Празнеството по случай Нова Година мина протоколно.Дори бих казала скучновато.Така де, кой друг луд след като е почистил и оправил всичко от новогодишната нощ се е озовал на дивана в кухнята с чаша вино и Хемингуей в ръка,много преди останалата част от населението да приключи с купона.Не прекалих с пиенето,не прекалих с яденето-дори бях на здравословна рибна вечеря,но виж....цигарите са друго нещо.-с тях винаги прекалявам и то с удоволствие. Настроението ми беше лабилно,но все пак устоях да не се поддам изцяло на лоши емоции.Може да се каже,че по-скоро прекарах една тиха нощ,в компанията на собствените си мисли,които за жалост не са ми най-добрите приятели.
...но пък,наистина се надявам,че ме чака силна и ведра година.