Сън

Напоследък сънувам все един и същи сън,не бях го сънувала от близо петнайсет години.Лежа на земята,свила съм се на кълбо и си повтарям дишай,дишай,дишай и тогава се появява татко с онази топла усмивка,която никога не бих могла да забравя,протяга ръце и се смее -Хайде,зеленце,ела с мен.Хайде,ела.Там няма си тъжна.Аз ще съм до теб.
Искам да тръгна,но не мога да се изправя.Свивам се още повече.Гласът ми не може да излезе от гърлото,задъхвам се от стонове и ридания и накрая притихвам.
Събуждам се  прималяла,в главата ми се връщат хиляди мисли,спомени и болки...и най-вече големите,сковани от ужас очи на майка ми.,
ако не бяха тези очи бих тръгнала.
Ставам,отказвам да спя повече и да ме боли дори в съня ми.Замислям се за един много скъп човек -не,не за татко.Тихо е.Мисля за изминалия ден, тревожа се за утрешния.Страх ме е,че няма да се справя с тази болка,че никога няма да съм щастлива,че тази любов ще ме погуби,че никога няма да разбере,колко безсмислена и неосъществена съм без него.Боса съм.Студът от плочите бавно се просмуква в мен.Представям си как спи в другия край на града,чудя се какво сънува, тревожа се добре ли е,завит ли е,боли ли го още както мен?..ще ми е мъчно,ако вече ме е забравил.Какви ли са неговите страхове,помня,че се страхува от високото.Отивам в кухнята и паля цигара.Напоследък пуша още повече,опитвам се да изпуша болката.
...Mama, life had just begun,
But now I've gone and thrown it all away.
Mama! oo-oooo,
Didn't mean to make you cry.
If I'm not back again this time tomorrow,
Carry on, carry on, as if nothing really matters.