вторник, 3 ноември 2009 г.

По-малко болнаво

Дали съм луда или леко ми хлопа дъската? На скоро открих,че ми е хлътнала главата(най-отгоре на черепа).Дали трябва да крием чувствата си или е по-добре да си признаем?
Ето признавам си,че съм луда...и че обичам до полуда,но това е една друга тема,за която ще пиша друг път.По лична карта съвсем скоро ще имам юбилей и ще закръгля 30,но реално се държа като 8 годишната си дъщеря-уж достатъчно зряла,за да имам собствено мнение по-всички въпроси,а същевремено се каня и тази Коледа да пиша писмо на онзи симпатичен старец и пак да го моля за разни неща.
Обаче пък обратно на децата мразя сладкишите.Понякога си ги купувам,само за да знам ,че ги имам,но има опастност да станат на моите години ако някой не ги изяде.
Обожавам ароматът на аргановото масло(или по-точно казано моят хамам). Единственото място в света, където расте аргановото дърво са южните краища на Мароко, непосредствено преди пустинята. Местните хора го наричат дърво на живота...Обожавам ароматните свещи- шоколадови,канелени...а да не забравяме,че не обичам шоколад.
Емоционална съм,ама прекалено много...и почти никога не успявам да се прикрия,а полагам неимоверни усилия,но пък успешно крия подаръци и изненади на най-явните места,така че никой да не ги види докато стане време.
Мразя математиката,а обичам числата и все търся връзка между определени неща и се надявам да не са случайност,а знамение,че щастието всеки момент ще ме връхлети и мен-или пък ще изскочи формула за щастие,стига с тия Архимедови числа,безкрайни дроби и т.н.
Още спя с плюшени играчки и по-точно с едно куче- май да ме пази,че сънувам основно кошмари,ако изобщо заспя нормално,без да отварям очи през половин час.
Голям инат съм,мога да мълча и да се самоизтезавам с часове...и тъпото е,че  най-лесно казвам ''не'' на собствените си изгарящи желания.И не ми е все едно какво ще кажат хората и водя постоянна битка със себе си и желанието да се променя и да спре да ми пука...Искам да давам любов,купища любов се е натрупала в мен и събира прах,но се полага само на един точно определен човек(може и малко в повече да му дойде,ама за рекламации ще е късно тогава),искам да съм му  нужна,не просто обичана.
Харесва ми да работя,сякаш това дава смисъл на ежедневието ми и ми дава нужната доза независимост,помага ми се чувствам полезна и да не съм поредният паразит,впил се в нечии джоб и живот.
Обожавам музика и се лекувам с музика и се разболявам от музика и се депресирам от музика и после пак с музика бавно изплувам на повърхността.
Харесвам фотографията.Искам да си купя фотоапарат и да запечатвам всичко,в което видя смисъл,красота и любов.
Чета книги със странни заглавия и егоистично не обичам да си ги давам,макар да правя компромис за любими хора.
Обичам да готвя нестандартни неща...и в този ред на мисли май е ред на сливите с вино,като гледам как се сипе първият сняг навън.Имам ясно изразена зависимост към всякакви подправки и овкусители.
Не обичам сол,не обичам и захар...
Все още харесвам розовият цвят,макар на много хора да им се струва странно.
Мечтая да гледам мач на Реал Мадрид на живо.
Надявам се,че един ден ще гледам ''Имало едно време в Америка''...
Предполагам,че мога да изброявам още куп лудости -как обичам да си сгъвам дясното ухо,как мразя да вали,защото се калям като ''мармадук''-лафът не е мой,но няма да посочвам източникът,защото не съм го питала.-как се стряскам на сън и т.н.,как като цяло със сигурност нещо ми хлопа,но все някога ще си намери майстора,който ще го поправи или просто ще допълни моята лудост и на никой няма да му пука какво се случва извън нашата психиатрия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар