сряда, 27 януари 2010 г.

Тя


Напоследък се събуждаше с усмивка.Нещо в нея се беше променило или пък се събуждаше.Хрумна и една мисъл "Животът е като стадион- някой се състезават,а други само гледат"-кой знае къде и кога го беше прочела,но точно сега думите изплуваха в съзнанието и. Вече не и се стоеше на трибуните,достатъчно много мачове изгледа и достатъчно дълго беше вярна и лоялна фенка.Сега искаше да играе.Да играе най-вече за себе си,а не за публиката.До този момент всичко,което правеше или не правеше,беше в услуга на околните.Днес или вчера,а може би в някой от предишните дни тя разбра,че мечтае за себе си.Боже,колко и се живее.Дишаше и смееше...Погледна се в огледалото и се изненада.Беше красива.Тя се хареса и се усмихна отново,половината от състезанието беше спечелено.Вече беше част от живота, вече беше на терена.Погледна се още веднъж и мислено се поздрави -"Хей,ти си жива,ти успя!" Навън беше люта зима,но на нея и беше топло и хубаво.В душата,в мислите и в тялото и настъпваше пролет.
Е,да вървим да играем...

4 коментара:

  1. пратих ти една усмивка, но май не ми се получи

    добро утро и хубав ден, ще е по-хубав от вчерашния ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Bla-мерси.

    @altair-:)усмивка за теб и успешен ден,пълен с приятни изненади.

    ОтговорИзтриване