четвъртък, 31 декември 2009 г.

happy new year

Една разкошна моя приятелка ме помоли да напиша нещо позитивно и весело...хмммм.Трудна работа,обаче много я обичам и бих искала да и доставя това удоволствие.
Мила ми,Камита, след броени часове ще преминем в следващата година, но аз ще си остана твоето любимо ренде,което отказва да порасне и да спре да дрънка раз(мишльотини).
Вярно е,че напоследък съм тъжна и пиша тъжни неща,но все още виждам и усещам красотата около мен и се радвам на малките неща.
...
В голямата градина на един богат чифликчия имало много и красиви цветя. Той бил много горд с тях и хората от цялата околия идвали да ги гледат и да им се радват, че имало редки видове отдалеч донесени. Жълти нарциси, дъхави теменуги и розови зюмбюли посрещали хората от лявата страна на портата. Кървавочервени рози, пъстри лалета и загадъчни орхидеи ограждали пътя от ситни речни камъни, водещ до господарската къща. А около нея чудни анемонии и виещи се перуники спирали дъха на гостите.С много любов се грижели за тях чифликчията и цялото му семейство, както и многобройните им слуги. И цветята били много благодарни за обичта и грижите, които получавали и по цял ден говорели помежду си щастието си и големия си късмет. А старата слива, отдавна поникнала на десетина метра от оградата, слушала техните разговори и тежко въздишала :
- Щастливи цветя! Толкова хора ги гледат и поливат, а за мен никой не се грижи! Ох – горката аз!
После вятърът нежно полюшвал клоните й, и тя казвала :
- И все пак, не съм сама! Вярно е, нямам грижовни господари, но ето – всеки ден небето ме поглежда мило, а слънцето ми се усмихва. Вятърът милва клоните ми, а дъждецът оросява жадните ми листа.
Но един ден господарите заминали. Напуснали чифлика, а с тях тръгнали и слугите им. Чакали ги цветята да се върнат, но – те не се появили.
Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат.- Защо сте тъжни? – запитала ги тогава самотната слива.
- Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, нито да се грижи за нас – рекли цветята.Отвърнала тогава старата слива :
- Вижте, моето положение не се изменя. Небето винаги ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.
Минало време, градинските цветя изсъхнали и следа не останала от тях, а самотната слива още продължавала да живее и да се радва на небето.
Аз имам моето 8 годишно слънце,твоето ведро небе,когато ми е нужно и свеж дъждец от задачки,които ме поддържат в тонус.
Enjoy.

2 коментара:

  1. Щастлива Нова Година на теб и на малкото Слънчице! Бъдете щастливи и нека през 2010-та се сбъднат всичките ви желания! :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Помислих,че съм ти изтрила пожеланията,но явно е някакво недоразумение.
    Щастлива Нова Година на теб и всички около теб.

    ОтговорИзтриване