Снощи гледах добър филм.Един журналист(Джеси Метклаф) е готов да заложи животът си,за да разобличи корумпиран юрист и кандидат за губернатор(Майкъл Дъглас).Оказва се ,че всичко може да бъде поставено под съмнение-както ДНК доказателствата,така и подбудите на журналиста.Истината се пропуква и съмнението се промъква навсякъде.
Замислих се как понякога истината е относителна и всеки използва за себе си тази,която му е най-удобна,а съмнението не винаги е свързано с истинността,а по-скоро с правилността на дадено нещо.Съмнението се явява нещо като метод за откриване на истината,но не винаги е в наша полза,защото истината за всеки е различна и всеки възприема нещата по свой начин и изгражда собствено мнение.Когато истината има различни лица,а съмнението продължава да ни човърка ставаме зависими и обречени и съмнението се превръща в неудовлетвореност,а истината и вярата,за които се борим в изкуствено задоволство.
В правото, всеки е невинен до доказване на противното,а доказателствата са гаранция за истината.Какво се случва,обаче ако доказателствата са подхвърлени или изфабрикувани?Можем ли смело да осъдим на смърт невинен,въпреки че всичко говори за виновността му?В нашата реалност не е по-лесно, има много примери,че истината след време е друга и доказателствата се оказват грешни.Понякога съмнението и недоверието са много крайни и провалят цели животи.Хора сме-вярваме,грешим,мислим,но е добре да живеем,без да се губим в собствените си съмнения и понякога да слушаме сърцето и интуицията си.В самият живот няма нищо сигурно-днес си тук,утре те няма.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар