Престани да ме шпионираш. Престани да надничаш в душата ми. Престани да изскачаш
неочаквано и да караш сърцето ми да пропуска удари. Какво искаш? Мен? Мен ме няма, изгубих се преди време. Сега съм ничия и се търся. Сега съм идеалната непозната. Ти виждаш само външността ми, а аз съм изцяло променена. Захванах се с ремонт и съм станала маниачка на тема чистота. Поправих всичките си вътрешностите си и после старателно и търпеливо търках и стъргах, за да лъсна всичко до блясък...стигнах до всяко ъгълче. Смених всички тръби, клапани и щрангове. Изхвърлих старите мебели и поръчах нови...по-модерни и по-практични, по-удобни за сам човек. Такива, които не очакват присъствието ти, а и ти не би ги харесал. Купих и много лампи, за да разсея тъмнината, която ми остави.Смених и ключалките, за да се чувствам по-спокойна и по-защитена.Сега ухая на ново и на чисто...Всичко най-после си е на мястото. Освен
ти. Все още дебнеш през прозорците, звъниш на звънеца и после се криеш.
Недей. Проиграхме всичко. Натрупахме камари от грешки и премълчани истини. Прибери се там, където ти е мястото, там от където не посмя да си тръгнеш. Стига скита. Аз не съм тази, за която мечтаеш...тя си тръгна и не остави адрес. Аз само приличам на нея. Моят нов живот е досадно подреден и няма да ти хареса...не е това, в което се влюби. Онази твоята (моята) усмивка изчезна напълно, онова щуро, хаотично момиче остана някъде в миналото, недоизживяна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар