Пътищата ме пречистват. Времето прекарано в път е някак освобождаващо, наситено с кислород...дишането е леко. Пътят винаги води някъде и се пресича с хиляди други. Пътищата изненадват и впечатляват, оставяйки горещи проблясъци в съзнанието ми. Изневиделица ме застигат плашещи, летни бури и внезапни, горещи вълни посред зима...и нищо от това не ме пристеснява. Странно? В живота тези неща, винаги ме будят посред нощ и винаги искат обяснения...само, че тогава е нощ ,а аз съм сънена, хаотична и несвързана и ми липсва каквато и да е следа от размисъл...но всъщност това сега не е толкова важно. Мислех си за пътищата и хората. Срещи с непознати приятели. Спокойни и дружелюбни, изпълнени с живот и здравомислие. Хора на път - не се знае кой и кога ще ти помогне в нужда или пък ти ще помогнеш на някого. Хора с имена, лица, души. Търсещи. Искащи. Намиращи. Един жест, една усмивка и си заразен, ставаш по-мил и по-човек. Пътят е моето лекарство, засища глада на сетивата ми и заздравява разнищените ми тъкани...всяко едно ново място притежава своята магия и история. Затварям очи и улавям изумителни неща...нови неща, чисти неща...имам отчаяна нужда да направя място на Новото, да намеря сили и смелост и да поема към него. Първата крачка мисля, че вече направих.
P.S. Христос Возкресе на всички. Бъдете живи, здрави и щастливи.
Най-хубавото на пътят е,че никога не стигаш там в дъното. Вървиш, но то се отдалечава, а отстрани на пътя има все нови и нови хора и чувства.
ОтговорИзтриване@Да, Владо. И хората, наистина са по-истински.
ОтговорИзтриване:)
Христос Возкресе
ОтговорИзтриванеНо не с печени козунаци по пловдивски
http://www.vbox7.com/play:df5a8d08
@Valkocompany, благодаря. Определено ще пропусна пловдивското меле :)
ОтговорИзтриване:-)
ОтговорИзтриване@Привет, Bia. :),:),:)
ОтговорИзтриванеПътищата са хубаво нещо :)
ОтговорИзтриване