Понякога оставаш сам,ама все едно си съвсем сам.... имаш семейство и приятели,а все едно си сам на света.Имаш много работа,но нищо не ти се върши,уморен си,но не можеш да си починеш.Нямаш желание да се виждаш с никого, нямаш желание за нищо и си тъжен и самотен,всъщност дори заобиколен от хора се задушаваш, което още повече задълбочава самотата ти.Безразлично ти е.Апатията е седнала до теб,държи те здраво за ръка и се кълне,че ти е най-добрата приятелка.
Изпари ли са се всичките ти мечти.Нямаш планове и не предвиждаш нищо-нито за днес, нито за утре,че и по принцип.Пусто ти е.Празно и равно.Не ти пука,че животът е несправедлив-ми просто е такъв и ти е все едно как и кога ще свърши...дори не те е страх,че ще свърши-няма мечти,няма страх от провал...мониторът показва дълга равна черта,хаосът наречен живот е свършил.Всичко е черно и бяло,дори сиво няма,просто виждаш нещата обикновени и без смисъл.
Свикваш да отстъпваш,разкарваш надеждите и вярата....и спира да ти пука. Става просто,защото нямаш никакви очаквания нито от себе си,нито от другите,нито от съдбата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар