-Защо ми е празната бутилка ли?! Как може да задаваш толкова глупав въпрос. Най-важното нещо за едно корабокрушение без съмнение е корабът, а второто -празната бутилка...
...
-Добре, но за какво служи? -недоумяваше Аника.
-Ти не си ли чувала за писма в бутилки? -каза Пипи. -Надписваш върху парче хартия, че искаш помощ, пъхаш го в бутилката, запушваш я с тапа и я хвърляш в морето, а тя се понася право при някого, който ще дойде да те спаси. Как мислиш, че иначе ще отървеш кожата си след корабокрушение? Като разчиташ на случайността? Така нищо не става!
-Тъй ли било...-рече Аника и се замисли.
...и се замислих и аз...че искам да хвърля моята бутилка и да поканя на гости моята случайност. Може заедно да седнем на по чаша вино, за да изпразним нова бутилка и да пием за поредното корабокрушение, което предстои...Нова буря, нов късмет. Няма нищо лошо и срамно в това да помолиш за помощ, да разрешиш на някой да те спаси от самият себе си, да те прегърне и да попие част от агонията ти. Този някой може съвсем (не)случайно да има компас и да намери пътят ти към дома, да ти подаде ръка и да те води смело през тъмнината. Този някой ще ти припява feels like home, feels like home докато сам повярваш в това. Този някой ще те приема и разбира такъв, какъвто си в момента- тромав, тъжен и лош. Този някой ще е достъчно търпелив да те търпи и да запълва безкрайните дупки от съмнения, които си изкопал. Този някой ще знае, че още дълго ще се връщаш и денем и нощем назад, но ще е щастлив, ако го оставиш да рискува за теб и за себе си. Този някой ще вярва в теб, ще те държи здраво и тихо ще ти нашепва Just dance. Gonna be okay...Този някой ще ти подарява парчета време, докато си сглобиш нов живот и цветовата гама започне да варира от катранено черно, до интензивни ярки цветове...
важното е да има бутилка! и да не е празна, ще я приведем в нужния вид :))
ОтговорИзтриванеИма един труден момент: Ако няма празна бутилка, колко хора след като изпразнят (изпият) бутилката могат да напишат нещо, да свият книжката на руло и да я пъхнат в гърлото и...И даже да го направят, поне половината ще хвърлят бутилката без да са я запушили :))
ОтговорИзтриване(Шега, разбира се ....а дали?)
Проблемът е,че бутилките най-често се спират на брегът на съседния остров, където друг корабокрушенец, не чака бутилка а помощ:(
ОтговорИзтриванеМного са островите с по един човек на сушата.
@Bia, както се казва:речено-сторено, това ще е може би най-лесната част.:))
ОтговорИзтриване@Кръстю, хмм, според моя скромен опит с опразването на бутилки, мисля, че определено трудно ще се справя с всички тези дейности. Може обаче да разделя нещата по дни- ден първи: изпразване, ден втори пълнене-:)).
ОтговорИзтриване@Владо, от къде извади този песимизъм, направо ме разстреля :(. Сега как да ти отговоря???... освен, че надеждата ще се обеси последна.
ОтговорИзтриванеказват, че някой ден морето ще спадне и островите ще се обединят. Тогава няма да има нужда от бутилки, но дали корабокрушенците ще искат да напуснат своето място?
ОтговорИзтриванеА защо не, bampi, защо не. Може да се случи, този някой, съществува все някъде:)
ОтговорИзтриване@Владо, някой ден, може да е далече :((
ОтговорИзтриване@Цвети, ще се случи.
"- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!"
ОтговорИзтриванеНяма нищо лошо, стига този някой да е разбрал, че
"- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза..."
и да не се изплаши от това... Дано :)
@malkiatprintz, надявам се да не се плаша никога от най-истинските неща :))
ОтговорИзтриване