Вкусът на дните

 Слънцето изгрява винаги от изток, всичко изглежда нормално, организмът ти уж е адаптиран към настоящето и изведнъж, отпивайки първите си, любими глътки кафе, усещаш онзи малко позабравен, но много по-силно горчащ от нормалното вкус. f*ck...наложеният контрол се изпарява за секунди. Сякаш си настъпил мина и наблюдаваш собствените си кървави, телесни части как излитат във всички посоки. Не, нищо не се пречупва, просто товарът, който подсъзнателно носиш е решил днес да изплува, да ти напомни, че е част от теб и че някои неща, никога не можеш да изхвърлиш от себе си. Късчета спомени, моменти и отрязъци се разхвърчават хаотично. f*ck...бях подредила всичко перфектно, а сега е пълен безпорядък. Бях сложила дните в папки с надписи-  горчиви, люти, сладки, солени, шоколадови...сега наблюдавам безпомощно как се руша. Къде да избягам? Толкова много се борих да надхитря проклетата реалност и да изляза от черните списъци, от беззвучната центрофуга на неосъществените си желания. Онова, другото Аз се смее зловещо и повтаря промяна в плана, прoмяна в плана...

 ...смее се и продължава да скача върху белите ми дробове и да накъсва дишането ми. Какъв вкус ще има денят, днес? Ха-ха...Ха-ха.. Отровен, живачен...не си изпила всичко до дъно, имаш още от страстният коктейл, имаш още докато си върнеш живота обратно. Искаше нещо истинско и го получи, но няма как да се отървеш лесно от него.Никога не си била практична, все искаш най-доброто, най-ценното, най-скъпото а после разбираш, че е и най-трудно и че най-много боли. Искаше моменти спиращи дъха, а сега спомените изтръгват сърцето ти и ти причиняват среднощни гърчове...хайде върви да спиш, утре ще е по-леко и по-вкусно,  утре може да похапнем от онзи, сладкият лед. Хайде, ела да те прегърна, та ние с теб обитаваме едно тяло и имаме все още много от дългият, зелен път...