Тя

Напоследък се събуждаше с усмивка.Нещо в нея се беше променило или пък се събуждаше.Хрумна и една мисъл "Животът е като стадион- някой се състезават,а други само гледат"-кой знае къде и кога го беше прочела,но точно сега думите изплуваха в съзнанието и. Вече не и се стоеше на трибуните,достатъчно много мачове изгледа и достатъчно дълго беше вярна и лоялна фенка.Сега искаше да играе.Да играе най-вече за себе си,а не за публиката.До този момент всичко,което правеше или не правеше,беше в услуга на околните.Днес или вчера,а може би в някой от предишните дни тя разбра,че мечтае за себе си.Боже,колко и се живее.Дишаше и смееше...Погледна се в огледалото и се изненада.Беше красива.Тя се хареса и се усмихна отново,половината от състезанието беше спечелено.Вече беше част от живота, вече беше на терена.Погледна се още веднъж и мислено се поздрави -"Хей,ти си жива,ти успя!" Навън беше люта зима,но на нея и беше топло и хубаво.В душата,в мислите и в тялото и настъпваше пролет.

Е,да вървим да играем...