Спокойствие или какво?

Страдам от спокойствие.Обзело ме е странно,злокобно спокойствие.Имам една дузина неща,за които да мисля и да се тревожа,но аз почти не трепвам.
???
От дълго време мечтая за спокойствие,но сега това ме плаши.Измамно е.Пропускам нещо.Живея в рамка и не ми харесва.Аз не съм картина.Мразя очертанията...Въведох ред,който ме дразни и стресира.Искам си хаоса,заразителната енергия,та дори и тъгата.Имам чувството,че спя зимен сън и дните ми минават в просъница.
Просто трябва да се събудя.Трябва да си върна въображението и цветоусещането. Спокойствието е хубаво,но моето май сама си го изфабрикувах и сега не съм очарована.
То пък аз кога ли съм очарована.Все искам още и още,или пък претендирам,че не е това ,което съм искала.Но не ме разбирайте погрешно,тези искания-изисквания не са към хората около мен,те са си към мен самата.Явно не ми допада да живея само в един сезон или може би не съм уцелила все още времето,през което ми е най-топло.Голяма бъркотия.