урок по рисуване

Намерих един стар триножник захвърлен на тавана.Поизчистих го,поизлъсках го и му сложих чисто бяло и ново платно.

"Ще рисувам"- казах  тържествено.Обаче,лошото е, че аз всъщност не мога.

"Можеш"-каза триножникът и сякаш ми се посмихваше лукаво.

"Да,бе мога.Ти пък от къде знаеш? И как, по дяволите говориш? Ти, не можеш да говориш?"

"Не мога,обаче мога.И ти не можеш,но всъщност можеш.За да успееш трябва да умееш да усетиш емоцията и да избереш точния цвят.Трупай емоция след емоция и смесвай нещата докато получиш вселена от багри и положиш основите на собственият си вълшебен свят.Поиграй си с цветовете и светлините,добави от своето настроение, рисувай влюбено, рисувай енергично, рисувай уморено, рисувай смях, танц, аромат, вкус.Въображението е това, което може да те заведе там,където искаш. Докато рисуваш първата картина в живота си, ще се научиш да обичаш експериментите, които правиш,ще се научиш да не се страхуваш от грешките,защото би могла лесно да ги претвориш.В грешките всъщност няма нищо лошо,важното е навреме да се коригираш и да продължиш към целта.Можеш да използваш първоначалното си незнание,за да задаваш глупави въпроси на воля.Можеш да имитираш велики художници,така и или иначе твоето копие ще е съвсем различно, а току виж си постигнала шедьовър.Няма нужда да обясняваш,нека всеки сам търси смисъла.Имаш право да се променяш колкото пъти решиш,защото това е нещо естествено и присъщо на всяко изкуство. Представи си , че рисуването е лудост.Лудите могат да правят каквото си поискат, могат да са щастливи без причина,точно както е нужно да се живее животът. Освободи лудостта си и я пусни навън.Спомни си Дон Кихот-лудият,който всъщност вижда истината по-ясно от всички нормални...."
"Шшшт,тихо.Пречиш ми на вдъхновението."
"Рисуваш ли,вече? Какво рисуваш?"
"Животът, с неговата простота и сложност."