I’m a big big girl

Малко съм ядосана...?, на кого ли- на живота...Мисля, че остарявам. Все по-сериозна се чувствам и все по-отговорна и нещо по-лошо- в главата ми се прокрадват планове :(. Винаги съм мразила да планирам, някак досадно ми е и липсват еуфорията и изненадата. Това няма да му го простя на живота, кара ме да порасна на сила, а на мен ми се скача в локвите...обаче,-може да настина,  да си скапя скъпите обувки, да се измърлям, докато бързам за важна среща. Никак не е забавно да си голям. Дори е изморително. Винаги е стръмно и никога няма утъпкани пътища, за магистрали да не говорим. Все трябва да се спазват разни правила и срокове, да се попълват безкрайни листчета и през цялото това време почти никой в света на големите не се усмихва, дори и фалшиво. Що за лошо място е това? Свят без любов, свят без усмивки, свят без шеги, свят без смях, свят без цветове...В света на възрастните е на почит да си мъдър, да си умен, да си сериозен, но това не генерира щастие...Виждам как постепено и мен ме засмуква тази центрофуга, обаче аз без бой няма да се дам. Може да е егоистично, но искам колкото се може по-дълго да си остана  дете и да се възхищавам на Пипи...

Красиво и незаменимо е да си по детски добър, невинен и щастлив. Да носиш шапка с ушички, без това да е смешно, да си изпиваш сока до дъно и на един дъх. Да можеш да обичаш безрезервно, просто защото незнаеш друг начин, да мечтаеш и да вярваш, че когато пораснеш, ще бъде още по-хубаво и още по-добро...

мЪнички промени

Липсвате ми всички, а се очертава още дълго да отсъствам. Причината е, че реших да променя много кардинално животът си, може би за да намеря част от себе си или просто да се изградя на ново. Променям постепенно ежедневието си, работата си, навиците си, а това ми коства много усилия и време за жалост... и много болка. Разделям се с нещата, които са били смисълът на живота ми до сега и търся подходящи заместители и обезболяващи и искрено се надявам да се справя. Интересно е как една сутрин докато пиех кафе, разбрах, че вървя на празен ход. Станах  изпълнена с увереност, че повече нямам какво да губя, взех си душ и отидох на фризьор. Отрязах дългата си черна коса и излязох с шоколадова главица от там, после отидох на работа и си дадох предизвестие за напускане. Изпитах огромно облекчение, че излязох от коловоза и си подарих свобода, макар цената все още да не ми ясна. Знам, че нещо ще се случи и знам, че ще е за добро, защото простата ми логика сочи, че когато си на дъното, остава единствено да изплуваш... :)

Ваканция

За сведение на всички пътници- пристигащи, заминаващи и временно пребиваващи- откривам сезонът на летните ваканции. За жалост ще се срещаме от рядко, по-рядко, защото една малка, настояща дизайнерка е окопирала компютърът и ми разрешава крайно, недостатъчен достъп до него. Понеже съм под постоянно наблюдение и строг, каторжен режим, се извинявам на всички, които чета с удоволствие, че ще бъда в информационно затъмнение относно повечето Ви изяви, но при всеки удобен случай, ще се отбивам. Поздрави. :))